четвъртък, 10 март 2011 г.

Българските тайни езици - дюлгерски, зидарски, чалгаджийски, мещренски таен език

С. Аргиров - Българските тайни езици - дюлгерски и чалгаджийски



Бел СБНУ 1895 by Rodopski_Starini on Scribd



* * *

Статия от в.Труд: Последните хора от Лещен говорят на таен език

Колкото по на юг в България отивате, с толкова повече културни главоблъсканици ще се срещнете. На 250 км от София се намира благоевградското с. Лещен. Известно е със забележителния си архитектурен стил и с близостта си до защитеното с. Ковачевица. Освен ценните каменни къщи и калдъръми обаче Лещен притежава нещо още по-ценно. Това са бай Атанас и баба Донка. Те са важни, защото знаят един от най-старите тайни говори на Балканите - т. нар. зидарски език. От години той е обект на научно изследване и за съжаление е на изчезване. Бай Атанас и Донка живеят в каменна триетажна къща, строена от дядото на мъжа. Твърдят, че и след 55 г. брак се обичат и нищо не може да ги раздели. Наричан още мещренски, мащерски, дюлгерски, този т. нар. таен език бил говорен предимно по време на турското робство само от мъжете и само от зидарите. Измислен е от албански занаятчии, които преди живеели по границите на България. От уста на уста дюлгерският говор се предал и на българите. По-късно се превърнал и в оръжие на зидарите срещу турците, които не разбирали нито дума от това, което раята си казвала. Така свободно заговорничели срещу тях. Днес уникалният таен говор на зидарите се владее от все по-малко хора и на практика е на изчезване. Говорят го неколцина. Като бай Атанас. Щом влизаме в двора му, той и жена му сърдечно ни посрещат. Явно обичат гости, защото още преди да прекрачим прага, главата на семейството нарежда на жена си: “Випе ми една чучола.” После превежда: “Това на дюлгерски означава сйпи една ракия. Ние дюлгеро така си говорим.” И нищо че почти няма зъби, бай Атанас е решил да ни шашне. “Много чиновата пляка. Навремето ние, майсторите, от покривите на къщите така подвиквахме на момите: “Ей... хубава жена на фронта”, обяснява. А бабата не ревнува, тя си го познава, че не е изневерник и категорично казва: “Сине, още се обичаме, да знаеш. Не знам как така стават тия неща, сигурно е с Божията помощ.” “Питай ме още нещо. Мога цял ден да ти говоря. Този език съм го наследил от бащата на моя баща”, включва се отново бай Атанас. Нищо че е на 85 г. и е последният жител на селото, той е и модерен. Облечен е с дънки и пурпурен пуловер. Сините му очи те гледат строго, изпитателно. “Аз съм последният, който го може тайния език. Синът ми знае само една-две думи, а внук ми нищо не вдява”, разяснява той. После отново подема: “Долче шума жарто. Или иначе казано: дай огънче.” Докато говорим, сме седнали в двора на къщата му. Всичко е от камък, само пейката и кошарата за животните са дървени. Върху дувара се вее българското знаме. И сякаш времето за миг е спряло в ХVIII век. “Тука идват вече много софиянци, търсят спокойствието, строят къщи и чардаци с гледка към Пирин”, връща те в реалността баба Донка. Малко й е мъчно за старото време, когато в селото имало много деца. За разлика от тогава сега е пълно със строители. Те са млади и повечето са от близките градове. И, разбира се, не знаят мащерски. Дори не са и чували, че има такъв език. “Говорехме го, докато строяхме къщите на чорбаджиите. Навремето непрекъснато обикаляхме страната”, връща се в миналото бай Атанас. Личи си, че сега му липсват ония времена и най-вече това да побъбри с другарите на дюлгерски. Приседнала на кладенеца, баба Донка философски подема: “Аз не искам да живея до сто години. Видях по телевизията един столетник и хич не ми хареса.” И тя като дядото гледа строго с проницателните си зелени очи. Но не съжалява като него, че езикът на зидарите скоро ще изчезне завинаги. “Такъв е животът - едно идва, друго си отива”, казва и се усмихва. Ирена КОЛЕВА Експертът от БАН Славка Керемедчиева: Мащерският е на изчезване Тайните занаятчийски говори са по своя характер жаргонни. Съществуват в абсолютно всички европейски езици. Използвани били предимно от крадците и скитниците, които често заимствали и от други говори. Поради тази причина тайните езици нямат фонетичен и граматичен строеж и затова не са се развили като самостоятелни. Трудно се намират вече хора, които да ги говорят. Мащерският език, или т. нар. зидарски или дюлгерски, е бил използван от странстващите хората, работещи в тази област. Дюлгерите са изпитвали нужда да приказват на език, който чорбаджиите да не разбират. Зидарският е много древен. Съставен е от албански, гръцки, италиански и български думи. Специалистите у нас са успели да съберат много информация за този говор и всичко се пази в архивите. Зидарите например не казват “вали дъжд”, а “върнеж”. В България от тайните езици най-разпространени са мащерският и дръндарският. Той пък се говори от хората, които обработват памук и вълна. Важно е да се знае, че тези говори нямат териториална ограниченост, защото носителите им непрекъснато са били в движение и са живеели в различни краища на страната.

* * *

Виж също: Наблюдения върху тайния зидарски (мещренски) говор в селата Гела и Момчиловци - Павел Николов
Стою Шишков - Принос към тайните езици в Родопите, стр. 413



български, диалекти, тайни езици, дюлгери, дюлгерски, зидари, зидарски, масони, чалгаджийски, език, таен говор